Истанбул - Част 1

София - Бургас - Истанбул и обратно, като разполагахме с 3 дни. Вечерта тръгнахме за Бургас по "новата магистрала". Стигнахме за около 3 часа. Сутринта към 7 потеглихме за Истанбул. Нямахме никакви проблеми на на границите и към обяд пристигнахме в Истанбул. Искахме да посетим няколко популярни места(Църквата Св. София, Дворецът на Султана, Капалъ Чарши и т.н.), както и да направим една разходка с лодка из Босфора. Справихме се доста добре.
Църквата "Св. София"

Капалъ чарши е голям базар състоящ се от улици и различни магазини, защитени от покриви и куполи. Разположен на площ от около 31 000 кв. м. Той има стотици сергии, които са покрити с олово и прозорци. Ядрото на Капалъ чарши е византийска сграда, която днес се нареча Стария Безистен. 
Базарът съществува вече над 250 години.
"Капалъ" означава покрит, а "Чарши" означава мол.
Какво има вътре ?
22 входа,
4400 магазина,
3000 фирми,
17 хотела,
64 улици,
25 000 души, работещи вътре,
4 фонтана,
2 джамии





Синята джамия
Египетски обелиск
Оригинален рестрорант


Мостът през Босфира, който свързва азиатската и европейската части
Закусвалнята в хотела на последния етаж






Иизпълняват се всякакви желания. Стига да са в рамките на разумното.

В момента текат реставразции на скритите под 7 см. мазилка християнски религиозни творби.



Следващата забележителност много ме впечатли. Взех информацията за нея от wikipedia-та. 
Йеребатан сарнъджъ (на турски: Yerebatan Sarnıcı), или Цистерна на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити до няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е "Потъналият палат".
Тук се съхранявал резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол в Древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.
Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района Султанахмед срещу катедралата „Св. София“. Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат "Цистерните" също и "Цистерна на базиликата". Това е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниян 532-542 г. По онова време в Константинопол е имало около шестдесет цистерни.
През византийската епоха водохранилището е снабдявало с вода намиращия се наблизо императорски дворец и местното население. След завладяването на града от османците през 1453 г. то се използва още известно време за снабдяване с вода на султанския дворец "Топкапъ сарай", но, тъй като османците предпочитали течащата вода пред тази от цистерни, те изградили собствена водоснабдителна система. Цистерните потънали в забрава, докато през през 1544 - 1550 в Истанбул не дошъл холандският пътешественик П. Гилиус/ Gyllius/. По време на своите обиколки той забелязал, че населението вади от Земята вода с кофа, а и също риба. При трудни условия Гилиус пропътува с лодка водната повърхност, като я измерва и преброява колоните. Своите изследвания той описва в пътепис и по този начин прави Цистерните известни на Западния свят. По-късно всеки пътешественик, посетил Истанбул, държал непременно да види и Цистерните.
Водохранилището е 140м дълго, 70м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8м. Разстоянието между колоните е 4,80м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители, а останалите са с капители дорийски стил. Цистерните побират 100 000 м3 вода. Разположени са на площ от 9 800 м2. Стените са дебели 4,80м. Повечето колони са цилиндрични, само няколко са ъгловати или с улеи. Интересно е, че тук е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на Горгоната Медуза. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е положена странично. Поверието разказва, че глави на Медузата са вграждани в сгради с цел тяхната защита, а тъй като, също според легендата, този, който погледне Медузата в очите, се превръща в камък, то главите не са поставени в нормално положение,а обърнати, за да предпазят гледащите ги Хора. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда. Служат като цокъл за колоните.
Има много добра циркулация на въздуха и независимо, че се намира под земята, въздухът е изключителнос свеж и чист. В "Йеребатан сарнъджъ" има и кладенец на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожалаеш нещо, то непременно ще се сбъдне.
Цистерните са реставрирани многократно: 1723 г. при султан Ахмед III и през 19 век при султан Абдулхамид II. По време на реставрацията през 1955-60 г. осем повредени колони в средната част са били заздравени с бетон, поради което не са в оригиналния си вид. През 1985- 1987 г. Цистерните са почистени, като са отстранени ок. 50 000 тона тиня и е построена пътека за посетителите. Тук през лятото се провеждат незабравими концерти.
Една от сцените на филма за Джеймс Бонд "От Русия с любов" /1963 г./ е снимана в "Потъналия дворец".
Една от най-новите атракции на Цистерните е т. н. "Чудовище от лагуната", от чиито очи тече вода, а от тялото му излизат светлини.
Входът на "Йеребетан сарнъджъ" е 10 турски лири, които се равняват приблизително на 8 лв. Няма почивен ден.


Да, там под улиците на Истанбул има рибки.




Главите на медузите са завъртени на една страна, за да се избегне директния контакт очи в очи.
Пред много години това била лоша поличба.


Запътихме се към Topkapi Sarayi - Дворецът на султана 


Срещу допълнителна такса от 15-20 турски лири може да се посети харемът на султана, който се намира на територията на Двореца.


По стъпките на 1001 нощ














Място за споделяне и коментиране

Няма коментари:

Публикуване на коментар