Ден 1: София - Киев - Банкок

Будилник. Душ. Закуска. Кафенце. Раниците. Паспортите. Таксито. Летището. И дим да ни няма.


Полетът за Киев беше от 9:15. Летяхме с малък самолет Embraer RJ145. В 11:15 пристигнахме на летище "Бориспол", а имахме 2.5 часов трансферен прозорец. Терминалът "B" не е много голям, но все пак успяхме да си запълним времето с две обиколки на Duty Free магазина, хапването по палачинка с кафенце в едно заведение и теглене на книги за iPad-a. Имаше безплатен WiFi.

Летище "Бориспол", Терминал "B"
В 14:00 излетяхме за Банкок с Boing 767-300. Беше първото ми летене на толкова голям самолет и на толкова далечно разстояние. Ако самолетите Боинг 737, Еърбъс 319/320 (Embraer RJ145 не го споменавам) могат да ви докарат временно клаустрофобично състояние, то въпросните големи самолети за далечни разстояния направо ги премахват още щом мернете салонът и трите реда седалки. 

Нашият самолет явно беше закупен втора ръка от Брунейските авиолинии Royal Brunei, защото софтуерът за управление на аудио/видео забавлението при всяко рестартиране показваше логото на брунейската авиокомпания. И като казах забавление, не всички вградени в седалките дисплеи и дистанционни бяха изправни. При нас само едното работеше, което си беше направо попадение. Всички филми и анимации бяха дублирани на руски, но това не беше проблем. Проблемът идваше от временните прекъсвания в софтуера, които прекъсваха филмите. И това се преживява. Приех този проблем философски. Нали съм в софтуерния бизнес. Все пак успях да изгледам един филм. На въпросът ми дали видео системата е изправна, една от  стюардесите каза, че системата изобщо не работи, а другата, че са възможни временни прекъсвания. Колкото и странно да звучи, но и двете се оказаха прави.

В самолета изпратихме деня и посрещнахме нощта. А през нощта... мммм това трябва да се види. Невъзможно е да се опише с думи. На 11,000 метъра височина небето е фантастично. Звездите и планетите са приказно красиви, виждат се изключително добре и излъчват някака омайваща магия. Върнаха ме към безгрижното ми детство и книгите на Кир Буличов, които всеки път ме пренасяха в един фантастичен космически свят. Няма по-добро сънотворно с успокоителен ефект.

В 3:30 сутринта тайландско време на Ден 2 кацнахме в Банкок. И се започна.

П.П. Тайланд е с +4 часа от българското време




Място за споделяне и коментиране

1 коментар:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване