Преди Ден 7 да се развихри и да ни поеме във водовъртежа на новите приключения, трябваше да сe сбогуваме с "островът на костенурките". Заканихме се да дойдем за повечко дни, да се срещнем пак с изумителния подводен свят пълен с красиви морски създания и да потърсим костенурки.
Докато чакахме на пристанището на Ко Тао, се запознахме с една около 20-годишна германка. Момичето от 6 месеца обикаляше из Азия. Първите 3 месеца заедно с една нейна приятелка, която след това се върна в Германия. После момичето остава и продължава да обикаля. Респект. В Тайланд по-вероятно е да срещнете или двойки или групи от европейски и американски туристи. Единаците пак се срещат, но по-рядко. Направи ни впечатление една група от 5-6 испаноговорящи момичета на 20-25 г. Бяха доста емоционални и яки на вид. Физически яки. Не знам какво мъкнеха, но имаха огромни сакове. Определено не бяха backpacker-и.
 |
| Koh Phi Phi - нашата следваща дестинация. |
Пътуването до Коh Phi Phi започваше към 10 вечерта и включваше няколко смени на транспортни средства. Очаквахме около 11 часа преди обяд на другия ден да сме на Koh Phi Phi. Целият маршрут започваше от Ко Тао с едно бавно 6-7 часово среднощно плаване до Surat Thani (някъде може да се види и като Suratthani). След това имахме над три часа пътуване с автобус до Krabi, който се намирана на друготo(западното) крайбрежие на Тайланд. И вече от Krabi трябваше да хванем ферибота за Ko Phi Phi. Още около 2 часа плаване.
 |
| Koh Tao(A) - Koh Phangan(B) - Koh Samui(C) - Suratthani(D) - Krabi(E) - Koh Phi Phi Don(F) |
Колкото и да се надявахме да не е така, но от всички кораби/фериботи подготвящи се за тръгване най-подозрително изглеждащият беше нашия. А вътре се оказа още по-екзотично. Под. На пода наредени тънки матраци. Калъфките на матраците и на възглавниците бяха леко кирливи. Явно бяхме улучили последния ден преди да ги сменят. Вместо чаршаф използвахме голям син шал. После дойде още една изненада - всеки матрак е за двама души. За охлаждане на помещението се използваха вентилатори, разположени на 2-3 метъра един от друг. И това беше луксозната част на кораба - втория етаж. На първия не беше толкова уютно.
 |
| Всичко с нас. И багажа вътре. |
 |
| Някои си носеха одеала. Явно не им беше за първи път. |
 |
| За щастие нашият "климатик" беше изряден. |
 |
| Гаси лампата и да си лягаме, че много страшно |
А когато всичко това потегли и започна нестабилно да се люшка и удря във вълните, пак се сетихме за морската болест и повръщането. Но и този път се оказахме стабилни (в някои краища казват стабиУни). Легнахме и след има няма 10-15 минути люшкане отнесохме. Бяхме доста изморени от дневната екскурзия, гмуркането, обикалянето и емоциите. През нощта минахме с по едно-две междинни събуждания за по няколко минути, но умората и люшкането пак ни приспиваха. Последното събуждане беше няколко минути преди да пристигнем, защото изведнъж стана по-светло. Жълтата светлината идваше от пристанището на Surat Thani. Към 4:30 сутринта вече бяхме там. Движихме се по разписание.
Стъпването на земята ни донесе огромно щастие и чувство за стабилност. Пред гарата ни посрещна поредният конвойор. Огледа ни, провери билетите, след което ни разпределиха по 8-10 души в каросериите на паркираните пикапи и потеглихме. Нанякъде.
 |
| С такива пикапи ни взеха от морската гара на Surat Thani |
Мястото, където пристигнахме представляваше кафене-ресторант. Освен това беше и място за живеене на самите собственици на заведението.
 |
| Мястото, където чакахме автобуса за Krabi. |
 |
| И така посрещнахме изгрева... July morning, ама през септември |
 |
Няколко мини-вана като този на предния план докараха още туристи.
Пътувахме с автобуса на отсрещния тротоар.
|
След като изчакахме всички, които трябваше да пристигнат за пътуването, качихме се в автобуса и потеглихме към Krabi. Времето беше тайландско, т.е. нито слънце, нито дъжд. Минахме през няколко населени пункта, но предимно се движихме по магистрала или скоростен път без насрещно движение.
 |
| Будистките храмове са често срещана гледка в Тайланд |
 |
| Будистки монаси. Истински. |
 |
| Пак будистки параклиси |
 |
| Тайландското село |
 |
| Крайпътен магазин |
Както споменах в някой от по-предните постове, тази година сезонът на мусоните беше подранил. Докато пътувахме това си пролича от наводнените ниви, съборените мостове и пропадналите части от магистралата. По-късно в Банкок щяхме да видим цели квартали погълнати от тъмнината заради наводненията.
Направи ни впечатление огромният брой кокосови плантации и зеленината наоколо. Много е зелено. С тези постоянни валежи, слънце и топло време мястото е рай за растителния свят.
 |
| Кокосова плантация |
И колкото повече се отдалечавахме от източната част на Тайланд и наближавахме западната, толкова по-тъмни облаци се задаваха на хоризонта. В един момент започна да вали. Но шофьорът на автобуса до последно устискваше да пусне единствената чистачка, която работеше. После се оказа, че освен чистачката и само единият фар беше изправен.
 |
| Някъде натам е Андамана |
 |
| Дъждът не беше силен, то спираше, то пак започваше |
След 3 и нещо часа път спряхме. Но не на морската гара, от където да си хванем ферибота за Koh Phi Phi. Беше поредното туристическо кафене за стопаджии.
 |
| На сухо се чака добре |
 |
| Нямаше изненадващи цени, като на летище София например |
И така, на поредната гара-кафе си чакахме поредният транспорт, за да ни закара до поредната морска гара. Тъкмо да си харесаме нещо от менюто на заведението и се чу "Koh Phi Phi! Koh Phi Phi !". Беше за нас. Дойдоха да ни закарат до морската гара. Тя се оказа най-добре изглеждащата гара от последните няколко, през които минахме или чакахме.
 |
Морската гара на Краби носеше нещо екзотично в себе си,
подобно на летището на Ко Самуи |
 |
| Заверихме си билетите и се насочихме към изхода |
 |
| Ко Пи Пи те посреща още от Краби |
 |
| Ко Пи Пи ни очакваше |
 |
| Довиждане, Краби. След няколко дни ще се върнем
|
Пътуването до Ко Пи Пи отне около два часа. Времето беше прекрасно и почти през цялото време бяхме на палубата. Въпреки, че вътре имаше доста свободни места, ние предпочетохме да дишаме чист морски въздух на открито и да попиваме нови и нови гледки, които Тайланд можеше да предложи.
 |
| Довиждане, Краби. След няколко дни щяхме да се върнем. |
 |
| Някой носеше подарък за щерката (надявам се) |
 |
С наближаването на Ко Пи Пи морето се успокояваше.
Някъде зад този остров очаквахме заливът и пристанището |
 |
Колкото повече кораби се появяваха наоколо,
толкова по-близо бяхме до Ко Пи Пи.
Младежът отдясно приличаше на "Шерминатор" от филма "Американски Пай" |
Плаването мина безпроблемно. За нас. Но не и за две влюбени китайски двойки. Някъде към средата на пътуването дамите ги хвана морската болест. Стана им лошо. Прибледняха. Джентълмените веднага се погрижиха за дамите, като им намериха по едно пликче и вода. Малко след като на дамите им стана "по-леко", дойде ред на мъжете. Кофти момент за тях, но пък Ко Пи Пи имаше с какво да ги компенсира.
Колкото повече кораби разминавахме, толкова повече наближавахме заливът и пристанището.
 |
| Съвсем малко остана |
 |
| Приятно е да усетиш земята под краката |
 |
От моста на пристанището се виждат малки рибки.
Водата е невероятно чиста |
 |
| Наляво, надясно, навсякъде гледката е една... спокойна |
След повече от 12 часа път, някъде към 11 сутринта, бяхме достигнали крайната цел на това пътуване - островът Ко Пи Пи. Заливът и гледката към пристанището съчетали в себе си палми, скали, сламени къщички, лодки, плажната ивица от златен пясък, чиста и прозрачна вода и като цяло спокойствието наоколо създаваха такъв невероятен ефект у пристигащите, че умората минава на заден план, а на човек му се иска времето да спре за няколко минути.
С огромно удоволствие стъпихме на острова и се огледахме. Наляво? Надясно? Накъде? Нямяхме резервиран хотел. Очакваше ни поне един час обикаляне. Тръгнахме надясно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар