Ден 3: Ang Thong National Marine Park - Част 1

В 7:00 трябваше да минат да ни вземат от хотела.

При закупуване на екскурзия в цената влиза и трансферът от хотелa до мястото, където започва екскурзията. Питат в кой хотел сте отседнали, за да ви кажат в колко часа да сте на рецепцията. В нашия случай трябваше да прекосим острова и да стигнем от източния до западния бряг. Там започваше нашето пътешествие към архипелагът Ang Thong.

Казаха 7:00 и бяха точни. Това беше първата, но не и последната изненада за швейцарската точност на тайландците. В минибуса вече имаше няколко "бели" туриста като нас. Минахме да вземем още една група "русо туристо" и поехме към пристанището на западния бряг на острова. Българи, англоговорящи и рускоговорящи. За около полочин час стигнахме до пристанището, където вече ни очакваха и бяхме поканени да се качим на борда на кораба.

Може би сега е моментът да споделя малко повече детайли относно това, какво включваше еднодневната екскурзия.
  • Трансфер от и до хотела
  • Закуски (кроасани, плодове, чай, кафе)
  • Безалкохолни напитки
  • Обяд на борда на кораба
  • Обиколка с двуместен каку-каяк на един от островите и преминаване през пещера
  • Екипировка за шнорхелинг
  • Такса посещение на архипелага
С кораб като нашия от Ко Самуи до националния парк Ang Thong се стига за около 2 часа.

Харесахме си място колкото да си оставим раницата

Почти през цялото време бяхме на палубата
На хоризонта вече се виждаше крайната дестинация
Корабът беше пълен. Китайци, японци, тайландци, бели. 
Преди да отплаваме имахме едни леки притеснения свързани с евентуалната морска болест, понеже това се очертаваше като първото ни продължително плаване на кораб. За наше щастие пътуването мине безпроблемно. Времето беше прекрасно. Сутринта около 26 градуса. Нито слънце, нито дъжд. Прекрасно време за кибичене на палубата. Имаше един тайландски гей, който беше много шумен. Този човек не спря да говори както на кораба, така и на острова. Доста забавен и колоритен типаж (техният Е.М.? ). Ние си го харесахме.

Щом наближихме крайната точка, слънцето приятелски се показа и освети острова, златистия плаж и зелените палми. Гледката пленява за цял живот.

След близо 2 часа в морето гледаката си заслужаваше
Корабът хвърли котва стотина-двеста метъра преди брега, а до там стигнахме с едни по-малки лодки.
Лодката с която стигнахме до брега
Ако по онова време Раят съществуваше, то той определено се наричаше Koh Mae - островът на който пристигнахме. Eдин от 40-те острови на архипелага Ang Thong Marin Park.





И още преди напълно да се насладим и съвземем от видяното, събраха ни за инструкции свързани с кану-каякинга, който трябваше да мине през пещера и около един от съседните острови.
Малко иструкции

А след инструкциите - Само напред!
Казаха по-дебеличките да седнат отзад ;-)

Муш-измуш
Пирати и акули не видяхме
Не знам, дали имаше състезание, но пристигнахме втори. :-) Дали защото някъде там евентуално плуваха акули или просто защото бяхме по-добри от останалите, но е факт. Олимпийското сребро дойде при нас. Златото грабнаха водачите. А трети се нареди отборът от две рускини, които постоянно ни бутаха.

"Разходката" с кану се оказа едно изключително магнетично преживяване. Определно бих обиколил всички 40 острова. Някой ден.

След кануто имахме възможност или да мързелуваме на плажа и да си изчакаме обяда или да се качим на най-високата точка на острова, която се намира на 500 м височина. От там можело да се види една огромна част от природният резерват. Много малко от нас избраха втория вариант. Дори тези, които го избраха, не устискаха до края.

Туристическата карта до най-високата точка
Една от препоръките - следвайте единствено и само начертания маршрут
500 м. колко ли са те? Да, ама нe като разстояние, а като височина, която трябва да се достигне. На по-горната снимка се вижда, че има общо 4 места, които се водят за "view point". Едни малки тераси, където може да спрете за почивка, за снимки, да се насладите на гледката.

Една от терасите за почивка

И после пак нагоре

Там горе е крайната цел. Близо сме.
Усмивките са само за снимката
Качването ни отне около 1 час, като последните 15-на минути бяха на открито слънце, което почти ни довърши. Но, благодарение на слънцезащитния спрей (30-ти фактор на Nivea) до изгаряне не се стигна.

Всяка една капка пот и псувня, изречена през последния час, се изпариха моментално щом стигнахме до най-горната точка и се огледахме. Гледката, която се откри пред нас беше божествена.


Страхотна гледка



С връщането бяхме малко по-експедитивни. Направихме само няколко снимки на един голям, зеленикаво-златист бръмбар.


За няма и 30 минути бяхме долу. Закъснявахме за обяда, но успяхме да хванем последната лодка към кораба, понеже обядът се сервираше точно там. Дали беше вкусен? И още как! А фактът, че в нито едно от ястията нямаше кориандър, автоматично правеше храната една от най-вкусните на света. 



Място за споделяне и коментиране

Няма коментари:

Публикуване на коментар