Беше последният ни ден на Ко Самуи. Избрахме да го прекараме запознавайки се със забележителностите на острова. Еднодневния пакет "Safari Full Day" се оказа доста добро решение. За наше щастие екскурзията започваше от 9:00 сутринта и приключваше в 17:30. Така имахме възможност да спим по-докъсно. Но адреналинът в кръвта и желанието за нови приключения не ни дадоха тази възможност. В 7 вече бяхме станали. Минахме през стандартната сутрешна процедура, след което решихме да се поразходим из празната търговска улица на Ко Самуи. Щом излязохме, видяхме една от онези "пеперуди", които предната вечер толкова любезно ни се натискаха и предлагаха услугите си. Мадамата беше на един мотор с кош, заедно с майка си и баща си (предполагам), пътуваха нанякъде . Физиономист съм. Това ми е отговорът на логичния въпрос, който би последвал.
Почти всичко беше затворено, с изключение на един хранителен магазин и няколко бар-кафенета. Е, и McDonald's беше отворен (здрави цени). Прави впечатление изключителната чистота, с която тайландсците си поддържат сергиите, пазарите, заведенията, магазините и като цяло колко чиста нация са. Купихме си по една закуска и кафе (нес-кафе в кен) и се върнахме към хотела, понеже от там трябваше да минат да ни вземат за сафарито. За пореден път се впечатлихме от швейцарската точност на тайландците.
Бяхме първата двойка от нашата групата, за която пристигна джипката. А джипката беше от онези високите, които стават за офф-роуд състезания. Всъщност, това беше едно от предназначенията й, че с тези дъждове и кал в джунглата друго надали би минало.
 |
| Офф-роуд джипката за сафарито
|
Запознахме се с екскурзоводката (говореше много добър английски) и отидохме да вземем останалите две двойки, които бяха отседнали в района на "най-големия" плаж - Chaweng beach. Първата двойка бяха австралийци, а втората - интернационално-межконтинентална връзка между хърватин и перуанка. Всички се оказаха доста дружелюбни и забавни личности, което направи екскурзията още по-приятна.
Районът около Chaweng ни изненада. По форумите го описваха като шумно и лудо място. Най-вероятно е така през силния сезон. Сравнено с нашия район (Lamai beach) определено e по-урбанизирано, но по време на слабия сезон е едно разнообразно и атрактивно място.
Всички се бяхме събрали и екскурзията започна. Първата забележителност беше Big Buddha (Големият Буда) - една 15-метрова статуя на Буда. Намира се близо до летището и се забелязва както от самолета, така и след кацането. Впечатляващата златна статуя сред зеленината наоколо е страхотна гледка.
 |
| Задължително трябва да си свалите обувките |
 |
| Усещането е все едно отивате на свиждане с Всевишния |
 |
| Само нагоре |
 |
| Камбаните |
 |
| Гледката наоколо също е приятна |
 |
| Пречистени се връщаме към джипката |
 |
| Както горе до Статуята , така и долу има много храмове |
Старото име на Тайланд е Сиам (до 1949г.). Сиамските котки и различните техни селекции имат общ корен, който идва от Тайланд. Тайландците много обичат котките. По време на катастрофалното наводнение причинено от цунами през 2004, в магазините първото нещо което свършва са хранителните стоки и... котешката храна.
 |
| Хорейшо |
 |
| Галиш го, ставаш, сядаш, Хорейшо почти не помръдна |
Пречистени и благословени се насочихме към следващата забележителност. Докато пътувахме, нашата екскурзоводка ни разказа нейната история. Идва от бедно семейство от северната част на Тайланд. Ходила е на училище, след което е изкарала курсове по английски и се насочила към туристическия бизнес, където се изкарват влаутн ипари. Лицето й беше в дребни пъпки и намазано с фин слой избелващ крем. Сподели, че по-белите тайландци изглеждат по-успели и по-богати. Тази мания за избелване е повсеместна и започва още от детската възраст. Ама много детската. На една от гарите бяхме свидетели на 3-4 годишно тайландче намазано с такава маска. Най-кофтито е, че тези с избелените лица много им личи. Ако ги гледаш в анфас са избелени, а в профил си личи, че ушите и вратът са по-тъмни. Интересният разказ прекъсна пред следващата забележителност.
 |
| Видяхте ли забележителността? |
 |
A сега вижда ли се?
|
 |
| Ако не се забелязва, погледнете следващата снимка.
|
 |
| Точно така. Не се срамувайте да гледате "там". Усмихнете се. Поздрав от Hin Ta. |
 |
| Да, точно това, за което си мислите. Усмихвате се, нали? |
|
Нашите приятели хърватинът и перуанката.
На това място на всички им е се забавно |
 |
| Hin Yai |
И така, следващата забележителност беше Hin Ta - Hin Yai. Легендата разказва за възрастна двойка която загива в морето след като корабът им се удря в близките скали. Вълните изхвърлят телата им на брека, като ообразуват скалите Hin Ta - Hin Yai (т.е. "дядото" и "бабата") . И един мармот...
Следващата забележителност към която се насочихме беше Phra Khru Samathakittikhun - най-известната мумия на будиски монах.
 |
| Монахът-мумия Phra Khru Samathakittikhun |
 |
| Екскурзоводката ни разказва историята за монахът |
Историята разказва за него като за първият монах на острова от началото на 20-ти век. Среща красиво момиче от Lamai (районът на Lamai beach), женят се и имат 6 деца, някои от които са все още живи и до днес оставайки на Ко Самуи. След като децата му порасват и всяко поема по своя път, той решава да се отдаде на будизъма. Заминава за Банкок където допълнително се обучава на будиската философия и медитация (неговата страст в живота). След известно време прекарано в Банкок и после медитирайки в пещерата Tham Yai на Ламай, той се връща при семейството си. Къщата им се намира близо до храма Wat Kunaram, където е изложено мумифицираното тяло на монаха.
Достигайки възрастта от 79 години и 8 месеца той събира учениците си и им съобщава, че усеща наближаването на смъртта си. И че медитирайки ще се пресели в другия свят, но ще запази тялото си. Молбата му е била след смъртта, тялото му да бъде мумифицирано и изложено пред входа на храма. Това би било послание към бъдещето поколение да следва будиските учения и така да се спаси от страданието. След което спира да яде и да пие и се отдава на медитация. 7 дни по-късно той умира. Днес, повече от 30 години след смъртта му, той е в същата поза в която е започнал да медитира. Тялото му е доста запазено. На главата му може да се види коса. Очилата са сложени от другите монаси, след като му падат очите. За будистите монахът Phra Khru Samathakittikhun в крамът Wat Kunaram не е толкова забележителност, колкото доказателство за силата на Будизъма и вярата в чудото.
 |
| Така започва да медитира, така и умира след 7 дни |
 |
| Място, излъчващо силна вяра и дух. На моменти ме побиваха тръпки |
Ще си призная, че на моменти тръпки ме побиваха. Дали заради присъствието на мумията, дали от самото място в което имаше нещо специално, нещо спиритуално, но си беше факт. Подобно чувства изпитвам когато ходя към Рупите и мястото на баба Ванга. Карат ме да настръхвам.
Имахме нужда от малко по-разведряваща и по-весела обстановка. И я получихме в Namuang Safari Park - нашата следваща спирка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар