Спряхме на първата възможна отбивка за коли. Преди да се стигне до паркинга има няколко отбивки, от които се открива страхотна гледка към скалите и манастирите, построени върху скалите. Снимките не могат да предадат усещането от тази гледка. Уникално съчетание на извънземни скали и човешка намеса.
Оставаше ни малко до крайната цел - манастирът „Свето Преображение Господне“ или Големият Метеор (Μεταμόρφωσης του Σωτήρος, Μεγάλου Μετεώρου, Метаморфосис Сотирос, Мегалу Метеору). Най-големият манастир, основан през 1340 г. от свети Атанасий Метеорски. Отворен за туристи: през лятото — от 9:10 до 18:00, без вторник. През зимата — от 9:00 до 18:00, без вторник и сряда.
 |
| Още малко |
 |
| Катя залепна. Гледката си заслужаваше. |
 |
| Бързо към интересните неща |
 |
| Марко е като японските туристи - Y |
 |
| Мдаааа. Май бях до тук. Надолу е пропаст. |
 |
| Да си поиграем малко на Angry Birds. Много съм добър. |
 |
| No comment |
 |
| Шапка им свалям на строителите. |
 |
| Ех да смърцафръцаш един боб с наденица. |
С деца на път не е никак лесно. Предполагам, че повечето от вас знаят за какво става дума. Тези хиляда километъра, които направихме за 2 дни, почти не се усетиха от децата, както и че има деца в колата. Жокерът се нарича iPad + филмчета. При нас работи безотказно. Единственият проблем е кой филм да се пусне. Решаваме го бързо.
На връщане към София минахме по магистралата за Игуменица, или магистралата с многото тунели. А2 - Egnatia Odos("Модерният Път"). Тунелите са 76 на брой, като има такива дълги по няколко километъра. Пристигнахме в София късно вечерта, прехвърлихме снимките от фотоапарата и дай пак да гледаме. Впечатляващите гледки от Метеора са нещо, което отново бих искал да видя на живо поне още веднъж. Този път когато наоколо е топло и зелено.
П.П. На следващия ден около обяд бяхме готови за ново пътуване. Запалихме колата и поехме към Варна. Имахме жокер, който отново използвахме "срещу" децата. В такива случаи киломентрите път са огромно удоволствие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар