Не искахме да напускаме Ко Самуи. Влюбихме се в този остров. Имаше още много неща да се видят. Решихме да ги оставим за следващия път. Дори следващите няколко пъти, за да имаме поводи да се връщаме отново и отново.
 |
| Чакаме катамаранът за Ко Тао. С мъка и тъга от раздялата с Ко Самуи. |
 |
| Големият 15-метров Буда се вижда от пристанището |
 |
В тези полуразпаднали се ламаринени колиби, намират подслон най-бедните тайландци.
Ловят риба, продават я и така се изхранват |
 |
Облачното време донякъде ни успокояваше, че времето тука ще е дъждовно.
Просто си търсихме обяснение за напускането на острова |
 |
| Катамаранът обещаваше да е бърз. И наистина беше. |
 |
| Едни напускат, а други отиват към Ко Самуи
|
 |
| Довиждане, Ко Самуи. Пак ще дойдем. |
Маршрутът между Ко Самуи и Ко Тао минава през междинна спирка на Ко Панган (Koh Phangan). Докато бяхме на Ко Самуи имахме идея да отскочим до този съседен остров, където всеки месец при пълнолуние на плажовете се организира Full Moon Party с много музика, бира, як купон. Понеже пълнолунието беше отминало, решихме да оставим посещението на Ко Панган за някой друг път.
 |
| Ко Самуи(А)- Ко Панган(B) - Ко Тао(C) |
Ко Тао - известен като "островът на костенурки", е едно от най-яките места в света за скуба-дайвинг. Планирахме да минем курс по скуба-дайвинг и да ходим да се гмуркаме. Но нещата се оказаха доста по-сериозни. Надеждите ни бяха попарени от факта, че продължителността на курса е няколко дни, а ние имахме само 2 дни на Ко Тао. Първо искахме да го обиколим с кораб.
Пристигнахме на Ко Тао преди обяд. Хванахме първата улица, която водеше към плажа и към хотелите около плажа.
 |
| Хванахме една улица и тръгнахме да обикаляме |
 |
| После друга улица |
Решихме да експериментираме с този начин на търсене на хотел. В слабия сезон собствениците са склонни на отстъпки (оказа се, че не всички), само и само да спечелят клиент. Когато пристигаш от Ко Самуи на Ко Тао, обстановката е все едно идваш от голям в малък град. По-спокойно е и нещата не са толкова динамични.
 |
| Навсякъде зеленина и цветя. Много красиво. |
 |
| На много места могат да се видят такива параклисчета |
 |
| Мама, тати, батко, кака, аз и моторът |
 |
| В басейнът на този хотел организираха курсове по гмуркане |
 |
| Червената табела. |
 |
Бяхме в слабия сезон.
За този комплекс по-подходящо би било да се нарече "мъртвият сезон".
Всичко беше празно |
 |
След час и половина обикаляне водата беше на свършване.
А все още нямахме хотел.
|
 |
| Започна да ни става досадно, но не се отказвахме |
След около час и половина обикаляне, започна да ни става досадно. Минахме през много скъпи хотели, през много евтини, през много красиви къщички и бунгала но с як мирис на мухъл. Нямахме решение, но имахме впечатление от това какви хотели се предлагат на острова. Това ни помогна да стигнем до решението в къде да отседнем.
 |
| Тази гледка... |
 |
| ... е уникална |
 |
| Зеленината е навсякъде |
Хотелът се оказа с невероятна гледка към океана. Намираше се сред зелена градина и с много готини пътеки към всяко от бунгалата на хотела, чийто общ брой не надвишаваше 10. Успяхме да си спазарим отстъпка и така нощувката ни излезе 1000 бата (50 лева). Много добра цена за такова място. Хотелът беше към плажната ивица Sairee Beach.
Като условия бунгалото беше леко амортизирано. Забелязваше се от мебелите, дограмата, хладилника, телевизора. Но, имаше топла вода и климатик, а уникалната гледка веднага качваше звездите с поне 2-3.
 |
| Малко слънчеви бани |
 |
Книжката, iPad-a, Kindle-а - кой каквото има.
На това място четенето и мързелуването са много качествени |
Размазани на шезлонгите се насладавахме на уникалната гледка към океана. Шумът на разбиващи се в скалите вълни пред бунгалото, липсата на съседи, и като цяло спокойната обстановка е уникално обсебваща и отпускаща. Но, в един момент любопитството и желанието да видим нови и нови неща надделяха. Насочихме се към пешеходната улица, по която иначе се минаваше с мотори и мотопеди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар