Около плажната ивица на Ко Тао е пълно с всякакви оригинално изглеждащи заведения и барчета.
 |
| Един забавен бар-пещера на пешеходната улица |
 |
| С директна връзка към плажа |
 |
Специални външни тоалетни за ladyboys.
(влязох по малка нужда. вътре не са нищо особено :-) ) |
Харесахме си заведение с тераса върху плажа и много готина гледка. Нявсякъде около заведението имаше едни кръгли звънчета-фенери, които безгрижно се поклащаха от вятъра издавайки приятни звуци, а вечерта светеха създавайки една романтична и приятна атмосфера.
 |
| Плажът и заведението с терасата |
 |
До всяка маса - звънчета. Сеседната до нас двойка бяха
европеец или американец и придружаваща го навсякъде тайландска компаньонка
(за компаньонките и компаньоните ще пиша по-нататък) |
 |
| Книжката. Празния плаж. Леки вълни. Кеф. |
 |
| Въпреки изглеждащото лошо време, водата е чай, не вали и е идеално топло |
 |
| Прекрасни условия за плуване |
 |
А след плуването бирата е елексир за подмладяване
(непълнолетните да не пият, т.к. нямат нужда от подмладяване) |
 |
| Има шатри, където човек да дремне половин-един час |
 |
А може да се дремне и направо на терасата.
Толкова е приятно и отнасящо, че нищо наоколо не се забелязва. |
 |
| Това гарже е нагло баш като варненските гларуси |
Адреналинът се обади. Искаше си дневната доза. През Ден 5 все още не бяхме направили нищо животозастрашаващо. Отидохме да си търсим късмета, като хванахме пешеходната улица и се насочихме посока където не бяхме ходили.
 |
| Пешеходната улица. Пълна е с мотопеди. Как звучи само. |
Малките мотопеди и мотори са навсякъде. Като в Рим. Почти до всеки по-голям хотел има офис, който дава мотопеди под наем. Искат да се остави един документ като гаранция или депозит и ви дават ключовете срещу избраната опция за наем. Спазарихме си една хондичка(мотопед) за 150 бата (7-8 лева), без да доплащаме за застраховки и други неща. Поехме си риска. Предпочетохме да е автоматик, за по-лесно каране. Очакваше ни свикване с движението в Тайланд, което освен че е леко лудо е и обратно на нашето в България (след Хондурас, Тайланд се нарежда на второ място по загинали в пътни злополуки американски туристи). Попълнихме протокола, описвайки драскотините по мотора (за всяка нова драскотина после трябва да се доплаща "ремонта") взехме ключовете и потеглихме към най-близката бензиностанция (по препоръка на момчето). Движихме се по пешеходната пътека с много легнали полицаи, която се оказа, че е и за мотопеди. Напълнихме резервоара "догоре". Капацитетът му беше цели 3 литъра. Цената на бензина на Ко Тао е около 2 лв/литър. В началото ме беше шубе с това обратно на нашето движение. После му хванах цаката и нямаше проблем. Проблемът идваше от липсата на конски сили при катерене на баири с 2 човека. Решаваше се с повечко газ и търпение. И така, потеглихме по големият булевард към другите плажове и места на острова. Докато карахме нито една снимка не сме направили (по обясними причини).
 |
| На гости на един от съседните плажове
|
 |
| Беше празно. Представям си какво е по време на силния сезон. |
 |
| Към 6 часа вечерта слънцето започваше да залязва |
Бяхме стигнали до края на големият булевард, който в един момент премина в малка двупосочна улица, а после асфалтът свърши в нещо като гора. Към плажовете се спускахме по неасфалтирани участъци.
На връщане спряхме до една сергия с плодове и зеленчуци. Плодовете, които обикновено си купувахме, бяха ананаси, манго, мини-банани (много сладки и с по-различен вкус от нормалните), дракон-плодове и още няколко с трудни за запаметяване имена. Като цяло разнообразието е огромно. От сергията може да си изберете изчистени плодове опаковани в пликче или на клечки (например ананасите). Ако нямат изчистени, питат дали не искате да ги изчистят. Доброжелателни и приятелски настроени хора. Страхотна нация.
 |
| Кучетата са в безопасност. За тях е опасно във Виетнам. |
 |
Мястото, където спряхме за плодове, предлагаше и курсове по готвене
на тайландска храна.
Оказа се доста предпочитан курс от туристите |
 |
Мини-банани и току що изчистено манго.
Това щяхме да хапнем преди вечерята |
 |
Малкото дзверо. Бялото. Където пише 101.
С повечко газ минаваше отвсякъде. |
 |
| Снимка за VOGUE |
 |
| Правим последната снимка за VOGUE и започваме за COSMOPOLITAN |
Върнахме мотопеда, момчето внимателно го огледа, нямаше коментари. След което се насочихме към първото по-голямо туристическо бюро да се запознаем с възможностите за екскурзии на и около острова. Спряхме се на еднодневната обиколка плажовете на Ко Тао и посещението на Koh Nang Yuan - едно по-малко и доста интересно островче до Ко Тао. Цената на човек отиваше към 35-40 евро с включена закуска, обяд, входна такса на малкия остров Koh Nang Yuan, екипировка за шнорхелинг, както и трансфер от и до хотела (обичам тази опция).
До туристическото бюро имаше ресторант, от скарата на който можеше да се долови силно възбуждаща апетита миризма. Избираш си нещо от "витрината" (представлява кану пълно с лед, а в кануто наредена риба, месо, октоподи, скариди др. вкусотии), след което веднага слагат поръчката на скарата. Изчакването може да стане така...
 |
| Наздраве! |
или така...
 |
Кино към заведението. Гледахме "Бързи и яростни 5: Удар в Рио".
Пиратско копие. |
Не ни се наложи да чакаме много. Поръчката дойде и изглеждаше изключително вкусно. След толкова дни основно на риба, решихме да си поръчаме шишчета. Изглеждаха, а и бяха много вкусни, особено в комбинация с биричката.
 |
| Nice, a?
|
На връщане към нашия хотел минахме през заведението, в което бяхме отседнали през деня. Демек "нашето" заведение. Имаше безплатен WiFi и искахме да потърсим информация за Koh Phi Phi (Ко Пи Пи). Докато вечеряхме решихме, че така и така няма да се гмуркаме, по-добре на другия ден след екскурзията да потеглим към Ко Пи Пи с нощния кораб. По този начин хем за хотел няма да плащаме, хем ще използваме нощта за пътуване, понеже от Ко Тао до Ко Пи Пи пътуването щеше да отнеме около 12 часа (оказа се доста колоритно).
Настанихме се в "нашето" заведение, поръчахме си по една палачинка (не като на "тай"-бабето от Ко Самуи) с кока-кола и се зачетохме за Koh Phi Phi.
 |
Вълни, топъл нощен бриз, приятна музика, меки възглавници, спокойствие.
|
 |
Брех-брех-брех, това Koh Phi Phi на снимки много хубаво изглеждало.
Да не са го пипали с Фотошоп? (скоро щяхме да разберем) |
Ден 5 се оказа поредният различен от предишните ден, от който останахме много доволни. Пътувахме. Търсихме нещо. Изморихме се, но го намерихме. Карахме мотопед. Плувахме. Мързелувахме.
Поглеждахме към Ден 6 като към ден с поредната екскурзия и предстоящото след това среднощно пътуване. Дори не подозирахме колко по-различни от очакванията ни ще се окажат тези две неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар