Допълнителните час и половина чакане на летището и останалите неприятни емоции започнаха да се изпаряват, щом влязохме в този аграрен самолет и особено след като запали, потегли и дори излетя. Адреналинът започна да измества онези неприятни емоции, а когато разбрахме, че единият от пилотите на това нещо е на обучение... напълно се фокусирахме върху поведението му. Не че разбираме от самолети, но ако се налага и акъл ще му дадем. Това го можем най-добре.
Шум. Много шум вдигат тези малки самолети на земята и особено преди да излетят. След като наберат височина става по-нормално. Нещата започват да придобиват екзотичен характер от момента, в който самолета се отъсне от земята и зап
очне да катери нагоре. Самолетите са модел DHC-6 с капацитет около 15-20 човека. Предназначението им е за малки дистанции. Клаустрофобичното усещане е гарантирано. По-тясно е отколкото в Ryanair. Климатик няма, има само духалки, а пилотите бяха с онези комбайнерски вентилаторчета. Тоалетна в самолета също нямаше, така че... страх-нестрах, стискаш до последната спирка.
Ако сте много много много на зор... ето я вратата ;)
По-тясно e отколкото в Ryanair. Важно е да има спасителни жилетки
Блед опит за усмивка.
Истинските усмивки ще дойдат след като излетим кацнем.
Пистата се намира точно на брега. Бреговата линия на остров Махе, както и плажове те й в съчетание с цвета на водата и всичко това при слънчево време ви изпращат в един различен свят. Екзотичен рай на земята.
Излитането вдигна адреналина на макс. А черешката на тортата беше уникалната райска гледка от високо, с която ни дариха сейшелските острови. Планина, покрита с тропическа гора, свършваща в златисти плажове, тюркоазено-синя вода, коралови рифове и хубаво ноемврийски топло слънце. Цял ден мога да излитам и кацам.
Летището на Махе, от което излетяхме
Следващата спирка е остров Пралин
... да напълним малко очите с нещо красиво
Ето го видео излитането ни. Всички в самолета снимаха. Интересно беше както вътре в самолета, така и навън.
Полета от остров Махе до Пралин отнема около 20 минути. На моменти понадрусваше, но като цяло беше добре. Представям си какво е при по-лошо време и силни ветрове.
Страх, бате, страх
Ден-два преди да се върнем станахме свидетели на изключително силна буря, по време на която се замислихме какво ли им е на хората в самолетчето. Вероятно изобщо не излитат. А ние се бяхме запътили да кацаме. Остров Пралин започна да се показва на хоризонта.
Пилота на обучение (отляво) се справяше добре
Оставаше му последното изпитание - да уцели пистата и да кацне
Да кажа няколко думи за пилота, който беше на обучение (или е млад пилот). Тъмнокож лъчезарен местен жител - справи се много добре. "Инструктора" само на няколко пъти му пипаше ръката и онази джаджа, която държи на снимката горе. Абе ще го бъде момчето.
С наближаването на остров Пралин, нещата започнаха да придобиват интересен, приятно-изненадващ характер. Ето го и видеото.
Гледка като тази пълни душата и пленява за цял живот. Искаше ни се самолета още по-бавно да се движи, направо на забавен кадър, за да имаме повече време да се наслидим на тези омайващи творби на майката природа. Добре, че направихме видео, което беше изгледано много, много пъти. Интересен факт по време на кацането е, че видяхме хотела (води се вила), в която щяхме да отседнем на острова. Вилата може да се види на видеото на 1 мин. и 11 сек. Сградата е точно на брега с тюркоазено син/зелен покрив. Следващите няколко дни обичахме да седим на брега, да пийваме нещо разхладително, да наблюдаваме кацащите самолети и да се сещаме за онази гледка отгоре.
Кацането, както се вижда от видеото, мина безпроблемно. Младият пилот приземи самолета като по книжка. И въпреки това, искаше ни се да стъпем на твърда земя.
Земя, искаме земя!
Стъпихме на земята и... УАУ!!! Имахме чувството, че пристигнахме на някой от островите от филма "Джурасик парк" и всеки момент от някъде ще изскочи я някой велосираптор, я някой птеродактил ще полети или пък не дай си боже тиранозавър рекс ще изреве. Фантазията беше подхранена с омайващи гледки и работеше на макс. Подобни чувства изпитахме преди години, когато кацнахме на летището на остров Ко Самуи в Тайланд. А когато подобни неща се случват изненадващо, моментите стават още по-безценни и запомнящи се за цял живот.
Много, ама много доволни и усмихнати
Снимки се правиха и така, и така, и така
Самолета набързо го разтоварват и го подготвят за обратния полет
Към залата
Слязохме от самолета и ни посрещна едно... социалистическо спокойствие. Чуваше се една спокойна музичка като от старо радио. Никой за никъде не бързаше. Ние си направихме фотосесията и се насочих към летището. Нямаше паспортна проверка, бяхме само с раниците . Минахме през климатизираната сграда на летището малко да се охладим и излязохме от другата страна. Търсихме си... плажа.
Летището е почти празно
Насочихме се към спирките на колите и автобусите
Задължително няколко снимки за пътеписа
В студените дни, тези тропически дървета, слънцето и топлото време са мехлем за душата
Още в България в Гугъл мапс проверихме разстоянието от нашата вила до летището. Беше около 700 м. и решихме да го изминем по брега. Ориентирахме се как се стига от летището до брега и поехме натам.
Ейййй там е гьолът
Щом наближихме плажната ивица, бяхме отново приятно изненадани от тази празна, изглеждаща диво красота. Все едно сте на някой необитаем остров, който е само за вас.
"Боса по асфалта вървя си..." се сетих за Росица Кирилова
Свалихме обувките, този пясък най-добре се тъпче с бос крак
Пясъкът на Сейшелите е... топло, финно, изключително приятно за стъпване нещо. Следва малко видео от първата ни среща със сейшелски плаж.
Бяхме много приятно изненадани, че властите на Пралин разчистиха плажа Grand Anse само за нас, за да ни накарат да се почувстваме специално. Добре се справиха, един човек не видяхме на плажа.
Дами и господа, плажът Grand Anse е Ваш
Време беше да се посъвземем от видяното и да започнем със селфитата
Боси поехме наляво по плажната ивица
И както бавно си вървяхме, наслаждавайки се на топлия ситен пясък и празната плажна ивица, какво да видим...
Яко. Пуснахме го да кацне. Точно до пистата минава основния път и има светофар, който постоянно свети зелено, но само когато кацат самолетите светва червено. Веднъж го бяхме хванали, докато обикаляхме с колата под наем.
И така продължавахки по плажната ивица стигнахме до нашата вила за около 10-на минути.
Нашата вила е със зеления покрив
Вилата, в която се настанихме, е Seashell Beach Villa. Разполага с апартаменти с изглед или към градината, или към морето. Резервирахме апартамент с изглед към морето за 456.80 евро за 4 нощувки. По принцип резервираме през Booking.com, но в този случах през Agoda.com излезе по-евтино. Също така ползвах регистрационния ми номер в Qatar Airways, за да трупам допълнителни точки.
Пристигнахме в хотела, където местното шарено врабче ни посрещна с пеене на живо, а собственичката на хотела с освежаващо сокче.
Местният изпълнител
Сокчето беше перфектно за топлото време
Посрещна ни собственичката с освежаващо сокче. Обясни ни кое къде се намира, какво има наоколо. Също така я помолихме да ни съдейства за кола под наем. Прекрасно обслужване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар