Ден 10: Ао Нанг - Круиз около 4 острова - Част 3

Стоварихме се  на остров Poda като ударна група десантчици, раздадоха ни по една порция за обяд и казаха след около час да се съберем пред лодката. Обядът представляваше ориз, парче месо и лют сос в пликче. През последните няколко часа бяхме постоянно мокри. Водата ни беше изцедила максимално и този обяд ни се стори най-вкусното нещо на света.

Я ела насам, ще те ям!


Седнахме точно срещу тази скала. 

Бреговата линия беше пълна с изхвърлени от морето дървени неща.
Явно здрави вълни са ударили острова, понеже боклуците стигаха доста навътре



Вкусно беше, ама свърши. И хубавото време беше на път да свърши.
Задаваше се поредната доза душ от прясна вода


Времето отново се заканваше да вали. Колкото и приятно да беше седенето на плажа вперили поглед в далечните скалисти пейзажи полускрити зад облаците от дъжд, налагаше се да се насочим към лодката. Тъмните облаци ни наближаваха.
На връщане минахме покрай продавачи на царевица на скара. Царевицата се чистеше и печеше точно пред нас. А продавачите бяха момиченце на около 14-15 години облечена в мюсулмански носии и по-малко момченце на около 12. Преди месец и половина, на път за Парга(Гърция)  от магистралата за Игуменица се отклонихме към Йоанина. Искахме да  видим голямото езеро в града. Разхождайки се по крайбрежието на езерото си купихме по една печена царевица. Това беше най-вкусната печена царевица на света. Но на Poda Island първото място на гръцката печена царевица щеше да бъде изместено. Изкачахме около 10-на минути докато царевицата се изпече. Но чакането си заслужаваше. Царевицата, която получихме още след първата хапка отне златния медал на гръцката царевица от Йоанина. У-ни-кал-на! Ако някой ходи натам, поръчайте си по две направо, за да не се налага отново да се редите на опашка и да чакате.

Поръчахме си две царевици. Следващия път - по две.

Искахме да си поръчаме по още една царевица, но нямахме време. Тъмните облаци и дъжда почти бяха достигнали нашата лодката, когато се насочихме натам. Но те ни изпревариха. Малко преди лодката дъжда здраво ни подпука. Беше топъл, силен, пресен дъжд, тъкмо да измие солената вода от нас. Изчакахме да отмине и се насочихме към последната забележителност - Phra Nang Cave, също така известен окато "Островът на принцесата" (макар че е полуостров отвсякъде).  Едно много интересно място.

Още щом стъпите на плажната ивица зад крайбрежните дървета се забелязва туристически комплекс. Това е 5-звездният Rayavadee Krabi. Скрит е зад варовикови скали и много зеленина, а на преден план е разположен ресторанта. Изглеждаше толкова загадъчно, че решихме да хванам пътеката, която се извиваше зад скалите. Но там се стига само с резервация. Обслужващия персонал учтиво ни обясни, че хотелската част е закрит комплекс и е само за гостите на хотела, но може да ползваме услугите на бара и ресторанта. Благодарихме им за информацията и се насочихме по плажната ивица към пещерата Phra Nang.

Място за посрещане.
С такива колички гостите биват транспортирани до хотелската част

Изглед към бара на плажа
Приличаше на СПА център



Приятен плаж, като на повечето места в Тайланд


Има катерачи, които се катерят по тези скали 
Наляво от висящите скали е пещерата Phra Nang.
Я да видим какво има там

Ъъъъъъъъ. "Кой туй?".
Червеното отляво. После в краката на момичето с черните шорти по средата.
Аха, същото е!  Браво. Правилно мислите. 
Името на полуострова и съответно на пещерата идват от името на принцесата-богиня Phra Nang. Имя няколко легенди за тази пещера. Според едната Phra Nang е била индийска принцеса, която загива при корабокрушение на това място. Според другата легенда, Phra Nang е била жена на рибарин, който след едно излизане във водите на Андаманско море повече не се връща. Тя прекарва остатъка от живота си в тази пещера, очаквайки завръщането на загиналият в морето съпруг.

И до ден днешен местните рибари и лодкари оставят дарове в пещерата, за да си подсигурят успешно и безопасно плаване в открито море. Тези дарове са под формата на декорирани мъжки полови органи, наричани още "Lingams". Lingams са символи на хиндуистския бог Шива и са свързани с плодородието и мъжествеността. Според местните тайландци, напоследък все по-малко рибари и лодкари оставят подобни дарове в пещерата.


Имам някои коментари по темата, но предпочитам да си ги запазя за мен.

"Камъчето" отсреща на какво ви прилича?
Усмихвате се, а? Знам ;-)
Пещерата е свято място за тайландците. Много от местните вярват, че богинята Phra Nang все още обитава пещерата и непочтеното поведение би било доста оскърбително.
Имахме нужда от кафе. Сутрешното кафе в ресторанта на хотела отдавна беше изгубило ефекта си, както и адреналинът от бурята в морето малко след това. Насочихме се към бара на комплекса Rayavadee Там ни посрещнаха с усмивки и предложиха да си изберем маса. На следващото идване сервитьорът носеше две менюта и две топли сухи хавлии. Останахме изключително впечатлени от отношението. Е, как да не поискаш от човека да ти направи няколко снимки, докато удоволствието и усмивките от лицата ни не си бяха отишли.


Другите клиенти бяха семейство руснаци. Най-вероятно от хотела.

Нямам спомен да съм пил по-вкусно кафе. Е, и нямам спомен да съм плащал по-скъпо кафе (около 17 лева за две кафета), но удоволствието от кафето и отношението към нас си заслужаваха.

Хубавото кафе с бисквитка


Така в заведението си чакахме лодката, която по това време лодкаря и останалите момчета ремонтираха и тестваха в морето, събуждайки всичко живо както наоколо така и под водата. На няколко пъти през деня тя ни създаваше проблеми, като спираше да работи. Явно беше време да я постегнат, за да можем да се приберем на Ао Нанг.

Прибрахме се мокри, изморени, но изключително доволни от днешната екскурзия, която ни донесе много силни емоции и преживявания, две нови неща към списъка с "най-нещата" - това са царевицата на Poda Island и кафето в комплекса Rayawadee, интересна легенда и доста неординарна пещера. Както и много нови гледки от Тайланд.

А на брега вече ни очакваха с подарък от това пътешествие.



Срещу 100 бата(5 лв.), разбира се.

Насочихме се към изхода на пристанището, където ни очакваше шофьора от хотела.



Място за споделяне и коментиране

Няма коментари:

Публикуване на коментар