Ден 2: Ко Самуи - Част 1

Ко Самуи е третият по големина и вторият най-посещаван остров в Тайланд (първи е Пукет). Намира се в Тайландския залив на около 700 км. от Банкок. Постояното население наброява около 50,000, като 90% от тях са будисти.

В началото на 1970 г. група backpacker-и (демек такива като нас с по една раница на гърба) пристига на острова с лодка. По онова време Ко Самуи е бил див, изолиран от цивилизацията остров. Нямало пътища,  а прекосяването на острова (15 км широк) през джунглата отнемало 1 ден. Няколко години след това на острова се построяват десетина туристически бунгала. Истинският бум настъпва в началото на '90-те, когато туристическият поток  значително се увеличава и с всяка година става все по-многоброен. Ко Самуи се преобразява до неузнаваемост и става втора островна дестинация в Тайланд.



На Ко Самуи има доста плажове. Първият е Чавенг (Chaweng beach). Той е най-големият и най-развитият. Място за хора с всякакви вкусове и предпочитания. Ние се ориентирахме към "вторият" - Ламай (Lamai beach). Малко по-спокоен и не толкова урбанизиран. Едно много добро място за спокойна почивка.

Но, стига толкова история. Време е за кацане и за изненади. Отново.
Летището на Ко Самуи се счита за едно от най-красивите летища в света. Частно е, собственост на Bangkok Airways. Те са си го построили и до 2008 са били единствената авиокомпания, която е кацала и излитала от там. После са допуснали Thai Airways.

Полетът мина много добре. Наближаването на острова и гледката от самолета беше като във филма "Джурасик парк". Екзотично. Щом излезеш от самолета, имаш чувството, че си попаднал в някаква ботаническа градина. Някой би казал в Рая.

Нашият самолет ATR 72. Да, витлов е, но с чаровни стюардеси.






С такова "нещо" транспортират от и до летището

Летище "Самуи" беше поредният "Уау"-ефект

Навсякъде цветя, палми, зелена трева

Там на човек му се иска да не спира да снима

... хеле па мен

Трябваше да си купим предплатена карта, понеже роуминг обажданията от Тайланд към България щяха да ни излязат много солено (6-7 лева минутата през М-Тел). На летището има офис от където може да се закупи карта. Двамата бяхме с iPhone-и, а те работят с малките SIM карти. Момичето имаше само нормални. Но щом видя iPhone-ите, изкара едни "клещи" и вече беше тръгнала да я кълца, когато успяхме да я спрем. Имахме резервно старо HTC, коeто работеше с нормалните SIM карти. С него се обаждахме. Иначе двамата се изкефихме на ентусиазмът и желанието на момичето да угоди на нас, туристите (после разбрахме, че това е характерна черта на тайландците). Нямаше значение към кой оператор да е картата. Взехме една предплатена карта Happy срещу 50 бата (2.5 лева). С нея направихме около 15-на минути национални разговори (използвахме ги предимно за запитвания при търсене на хотели) и изпратихме няколко SMS-a, в случай че спешно притрябваме на някой. Иначе обаждането до България с тази карта щеше да ни стигне за 2 минути и половина. 

Да си купиш SIM карта

Security first

Почти всички хотели предлагат транспорт от/до мястото на което пристигаш: летище, пристанище, гара и т.н. Някои хотели предлагат тази услуга безплатно, някои срещу допълнителна такса. В нашия случай за тази услуга платихме 500 бата (25 лева). Това за  хотелска кола, а не такси. Такситата са друга бира. А така наречените "тук-тук" трета, но за тях по-късно.
Да напуснеш летище "Ко Самуи"


Шофьорчето дали ще е там?

Малко се позабавихме с оглеждането на летището и закупуването на SIM карта, та се зачудихме дали шофьора ще ни чака. Опасенията ни бяха напразни. Човекът най-чинно си ни чакаше с табелата. Извинихме му се за закъснението. Той почти ни разбра (познанията му в янглийския не бяха неговата най-силна страна) и потеглихне към хотела.

Пътувахме около 30 минути. Колата беше нова Сивик с климатик(задължително). През този половин час път станахме свидетели на голяма контрастност в Тайланд. Минахме покрай доста джипсифицирани(цигански) квартали, покрай скъпи хотели, покрай наводнени къщи (или подобия), видяхме дранголници и скъпи возила. А преминаването през нерегулирано кръстовище беше уникално. Пускаш аварийните, даваш газ и минаваш. Пристигнахме в хотела със смесени чувства, но и с поредната доза екзотика.



Място за споделяне и коментиране

Няма коментари:

Публикуване на коментар