Ден 8: Круиз около островите на Koh Phi Phi - Част 3
За няколко часа успяхме да се насладим на едни от най-прекрасните и закътани плажове и води в света. Времето изцяло беше наш съюзник. Гидовете (5-6 човека) бяха изключително весели и забавни момчета на по 20-25 години. Имаха около 5 песни, които постоянно пускаха и се изкъртваха от данци и пеене. В класацията "Phi Phi Islands Cruiz TOP 10"(от общо 5 парчета) на първо място безапелационно се класираше песента на Jessie J ft. B.o.B - "Price Tag". Другите няма смисъл да ги изреждам. Бяха доста назад в класацията.
И така, докато обядвахме на кораба успяхме поне 2-3 пъти да изслушаме това парче, както и да да се насладим на музикалните способности на екскурзоводите - и като танцьори и като изпълнители. След малка почивка започнаха да скачат във водата от най-високата част правейки всякакви акробатични изпълнения във въздуха. А майтапейки един друг на "ladyboys" ставаха още по-забавни. След като храната ми послегна, и аз реших да скоча във водата. Заразително е.
И аз да изплаша рибките
Изключително блажна вода
И пак на път
Следващата дестинация беше Bamboo Island (Koh Phai) - един от малките острови на архипелага Пи Пи. Намирахме се почти в най-южната точка на архипелага, а трябваше да стигнем до най-северната. Отдалечихме се от островите и вдигнахме малко скоростта. Наближавайки Koh Phi Phi Don корабът намали, за да можем да огледаме островът от към източната му страна. На места имаше доста екзотични плажчета, вили, бунгала и хотелски комплекси които са откъснати от централната част на Ко Пи Пи Дон. Такива са Holiday Inn, Zeavola и още няколко 4-5 звездни резорта. Достъпът от тях до централната част става или през джунглата на острова или с лодка. Наблюдавайки ги от кораба човек може да си представи колко спокойно би си починал там, далеч от гъчканака, лудницата и постоянната динамика наоколо. Ако иска.
Приятни заливчета и плажове
Плаж за качествен и спокоен релакс
Тези две лодки се надпреварваха и вдигаха шум колкото два Бонга 747 Jumbo Jet
Минахме покрай откъснатите от централната част комплекси
Този цвят вода води до пристрастяване
Откъсвайки се от Ко Пи Пи Дон се насочихме към Bamboo Island. Златната плажна ивица се виждаше от доста далечно разстояние. А между двата острова в открито море имаше плитък участък с тюркоазно синята вода. В далечнината едвам се долавяха силуетите на други скалисти островчета, но двете забележителности - островът и плитчините, не спираха да задържат погледите ни.
Далечните силуети на скалистите острови си имат своето очарование
Тюркоазните плитчини и Бамбуковия остров
Малка импровизирана фотосесия.
Започваме с COSMOPOLITAN
Една за ELLE
И последната за VOGUE
Трябваше да заобиколим Бамбуковия остров
Място за спиране на корабите, за шнорхелинг и за стигане до брега
Ко Тао си оставаше No. 1 за шнорхелинг
Времето за престой на Bamboo Island беше по-малко от 1 час. После разбрахме причината - Отливът. Станахме свидетели на отлив в реално време. Не става изведнъж, но се вижда как постепенно започват да се показват коралите, а красивият плаж с небесно-синята вода около него започва да заприличва на разорано поле. Щом скочихме във водата, мернах на дъното нещо приличащо на златен пръстен. Опитах се да стигна до него, но нещо ми се струваше по-дълбоко отколкото изглежда. След няколко несполучливи опита се качих на кораба и отидох до мойте приятелчета - гидовете. Обясних им каква е ситуацията, показах им къде е мястото на "изгубеният златен пръстен". И като се започна едно гмуркане. Почти всички се изредиха, но никой нито го видя, нито успя да стигне до него. Само аз си знам до кой корал го видях. При следващото ходене ще съм по-подготвен за гмуркане.
Отливът започна застрашително да се задава към нашия кораб. След като потеглихме при една от маневрите здраво закачихме дъното. С повечко газ и някой друг отчупен корал излязохме в открито море. Нямаше Титаник 2 и всички се настанихме в очакване на следващото нещо - посрещането на залеза. Но само при подходящи условия за това. И пак случихме на време.
Довиждане, Bamboo Island
И все пак ще се върна за пръстена...
Залезът над Bamboo Island
Залезът над Koh Phi Phi Don
А направо ни очакваше дъжд
... и дъга
Типично тайландско време за сезона
Докато стигнем до пристанището, вече се беше изваляло.
Отливът и на пристанището
Може да се наеме такава лодка за индивидуална екскурзия.
Момчетата гидове, които се грижиха за нашия комфорт, изпращаха всеки един от нас индивидуално. Бяха весели и няма как, на кораба за N-ти път звучеше парчето на Jessie J.
Сладурите, които дадоха всичко, да се почувстваме щастливи
Слязохме на брега. Прекрасно време за вечерна разходка и за по един dragon fruit (викат му още питахая или драконов плод).
Питахая или драконов плод. А отдясно е Jumbo Air (the water apple)
Взехме една тарелка драконов плод и едно плодче Jambu Air.
И двете неща бяха вкусни, а Jambu Air много сочен и лек.
След като приключихме с тази екзотика, трябваше да се погрижим за фотоапарата и по-точно за нова SD карта. Имахме една от 4GB и една от 8GB. И двете вече бяха пълни. Освен това, предния ден бяхме записали едно DVD със снимки за да освободим малко място. Все пак решихме, че ще е по-добре да си купим нова 8GB карта, отколкото постоянно да прехвърляме снимки от картата на дискове и т.н. В компютърен клуб да ти запишат едно DVD искат по 150 бата (~8 лева). За iPad-a се купуват допълнителни приставки, чрез които може да се свалят снимките от SD картата, но ние тогава нямахме такова нещо (вече имаме).
На някои места преодаваха забавни неща.
Забавна тениска.
Срещу 900 бата (~45 лева) вече имахме нова 8GB карта. Следващото нещо, което трябваше да решим, беше кой хотел да изберем на Ao Nang (Krabi) и респективно да си купим билети за утрешното пътуване натам. Този път предпочетохме да не обикаляме, а вече да си имаме хотел. Две поредни смени на места с обикаляне за хотел ни бяха достатъчни. Харесахме си хотел от Booking-a с рейтинг около 8 (доста добър рейтинг). След това му намерихме сайта. На сайта имаше специална оферта, която ни грабна. При 2 и повече нощувки хотелът подаряваше екскурзия с обяд около 4 острова. И всичко това за 3000 бата (150 лева). Можеше да се плати с карта. Обадихме се в хотела да питаме за офертата и след като ни потвърдиха отскочихме да си купим билети за Ao Nang. След това пак се обадихме в хотела да кажем кога пристигаме, да ни посрещнат. Всичко беше уредено за утрешния ден. Време беше за вечеря в "нашето" заведение Amp Cafe при новият ни приятел. И за вечерно обаждане до България по скайпа. Връзката беше доста добра, което правеше видео обажданията качествени.
Хлебарката от горната снимка беше единствената, която видяхме в Тайланд. Още преди да заминем за там психически се бях подготвил да опитам някоя извратения. Една от тези извратении беше пържена хлебарка. Навсякъде където ходихме (включително и в Чайна таун в Банкок) питах за хлебарки. За мое нещастие или пък щастие, никъде не случих на хлебарки. Затова по-горната снимка си я пазя като единствената среща с хлебарка в Тайланд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар