Беше ни много интересно, как така за 40 бата шофьорчето ще ни разкарва из Банкок и ще остане с нас няколко часа? Нещо сметката не излизаше. Да не е някаква благородна кауза? Оказа се, че той има дестинации до които вози туристите и взема % от техните похарчените пари. Е, не от всички места, но от където може. Едно от тези места са шивашките магазини за официални дрехи. Накъдето се бяхме насочили в момента. Молбата беше да останем в магазина 15 минути, за което компанията към която работи,
получавала няколко литъра гориво. И така той трупал литри, а после вземал пари. Посещението на тези шивашки магазини не е обвързано със закупуването на стоки, само с времето за престой. Щом някой влезе, започват да гу ухажват, какъв костюм, каква рокля, ето последните каталози с новите тенденции. Имахме оферта за 40000 бата(2000 лева) да ни ушият 3 официални мъжки костюма, 3 ризи и 3 дамски рокли плюс сака към тях. Трябваше да разпъваме времето и питахме, за кога ще станат, на което те ни отговориха че за утре следобяд. Ние летяхме тази нощ. На което те отговориха, че някои от нещата биха могли да станат още днес. Учтиво им отговорихме, че не искаме да се обвързваме с нови ангажименти в последния ден преди отпътуването.
След успешното преминаваме през магазина за дрехи, се насочихме към следващия храм. Всичко наоколо беше ново, непознато и интересно за нас.
 |
| Ще ви взема обувките... и котката |
След този храм следващата дестинация беше "The Golden Mount" ("Златната планина"). Но, преди това трябваше пак да огледаме фешън колекциите. Имаха много, ама много добри модели. Все пак ги "взаимстваха" от световноизвестните марки.
Пристигнахме до "Златната планина" малко преди да затворят. Ако не се лъжа около 5 вечерта. Не успяхме да влезем вътре в храмът, който е най-горе на хълма, но пак успяхме да видим, да пипнем и да си поговорим с монах. Ама от онези истинските. Оранжевите.
 |
| Успяхме да се качим до горе, но вече затвариха |
 |
- От къде сте?
- България
- Ооо, Европа. Доста далеч.
|
 |
Стандартния разговор продължи с това, че малко късно дойдохме.
Утре да заповядаме пак. Казах, че тази нощ летим. Значи друг път. |
 |
| Приличаше ми на Сергей Станишев |
Малко преди да се спуснем до долу ни падна батерията на фотоапарата. Веднъж във Ватикана ми направи този номер, а сега тука. Явно свещените места изтощават батериите по-бързо заради спиритуалното място. Всъщност, ние не спряхме да снимаме цял ден. За щастие iPhone-ните ни имаха още ток и с тях продължихме да снимаме.
След посещение на "Златната планина" шофьорчето ни закара от там където ни взе. Т.е. началото или края на китайския квартал с всичките му китайски атрибути по улиците и магазините.
 |
| Култ към Hello Kitty |
Разбрахме се с него в 19:00 да се срещнем там, където ни остави, за да ни закара до мола Siam Paragon. Щяхме да му платим 50 бата. Синхронизирахме неговото и нашето време и се разделихме. Той отпраши нанякъде, а ние се шмугнахме в малките и големите улички с невероятната китайска атмосфера наоколо.
 |
| Манджа-street |
 |
| Шмугнахме се в една от по-малките улички. Разликата е очевидна. |
 |
| Момиченцето пееше, съпровождайки или съпровождано от две слепи жени |
 |
| Made in China |
 |
| И тука нямаха хлебарки |
 |
| Як смърдоч |
 |
| Тези сладки бяха уникални. Приготвят се на момента. |
В 18:55 вече чинно си чакахме шофьорчето на уговореното място. 5 минут по-рано. От студентските години знам: "5 минути се чака по задължение, 10 от уважение, 15 от любов". Ние чакахме 20 минути. А той не довагяше и не довагяше. Доста други "тук-тук" таксита спираха да питат искаме ли превоз. На всички отказвахме. Най-накрая решихме да не го чакаме и да си хванем едно "тук-тук" до мола. За 40 бата се съгласяваха, но с опция за преминаваме през познатите ни магазини. Ние им казвахме, че само превоз искаме. Те отказваха или заявяваха сума от 200 бата. Не ставаше. Минаха нови 5, 10 минути - без успех. Спря поредното тук-тук. Казвам му 50 бата до Сиам Парагон. Той - 100. Казвам на жената 100. Тя отказва. Аз на него. Той казва 90. Аз на нея, тя на мене отказ, аз на шофьорчето отказ. Играехме го доброто и лошото ченге. Накрая за 80 бата(4 лева) се разбрахме да ни закара. Колкото и близо да го мислихме този мол, отне ни около 40-на минути из задръстванията да стигнем до там. Надишахме се на тежък уличен бангкогски въздух и се шмунахме в мола. Хладно, лъскаво, познато. Тръгнахме за подаръци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар