Ден 2: Ко Самуи - Част 3

Търговската улица с магазините започва горе долу от там, където оставихме нашия приятел варана. Наситена e с магазини от всякакъв тип. Няма да ги изброявам, но ще спомена един малък детайл. За повечето магазини, аптеки, салони за красота, храмове и т.н. важи правило  "без обувки", т.е. събувате се и влизате. На повечето места има и табели: "Please take off your shoes". Оставяш ги пред входа и не се притесняваш, че някой ще ти ги открадне. Престъпността на Ко Самуи е сведена до минимума.  

Имахме определени резерви към туристическите агенции в Тайланд, но притесненията ни се оказаха неоснователни. Навсякъде, където проверявахме за екскурзии, даваха едни и същи цени и никой не се опита да ни метне. Накрая избрахме една агенция и си подарихме еднодневна екскурзия с кораб до архипелага Mu Ko Ang Thong Marin Park - природен  резерват и забележителност. 

Другото, което се набива на очи, са салоните за масаж. Масаж може да си поръчате почти навсякъде. На улиците, на плажа, в хотелите, между хотелите. Цените варират от типа масаж и разположението на салона. Стандартният едночасов тайландски масаж на цялото тяло варира от 200 до 300 бата (10-15 лева!) . Предлагат разнообразни видове масажи за главата, краката, ръцете, гърба и с какви ли не мазила. А да, и като казвам масаж, имам предвид само масаж и нищо "друго". На един от салоните бяха сложили табела "Massage only. No sex!". ("Само масаж. Никакъв секс!")

Обикновено като посещаваме българските СПА дестинации гледам по възможност да се уредя с масаж. Харесвам масажите. Така и така бяхме в Меката на масажите, реших да пробвам  стандартния тайландски масаж. Преди да започне, момичето пита как си искам масажа: "Hard? Medium? Soft?". Беше дребничка, има няма 40 кила. Викам й "Hard, please!" и незнайно защо се сетих за онези филми от късните часове и табелата "Massage only. No sex!".  Все пак стигнахме само до масаж. Но какъв! Преминах през няколко състояния: първо ми докара сълзи породени от болката в бедрата и прасците. Малката беше като валяк. Нали исках "hard". Те ти Мите "hard" масаж. После дойде изненадата .Учудих се колко гъвкаво тяло съм имал, което по едно време беше придобило формата на лък, после някаква много странна усукана форма. Постепенно стигнах до размазващия момент. Имах чувството, че съм се слял с чаршафите и възглавницата, върху които бях легнал. А приятната азиатска музика  допринасяше за пълния релакс. Не исках, а и не можех да помръдна. Шах и мат.
Прави впечатление осезаемата бройка магазини за официални дрехи. Например, може да си поръчате последния модел костюм на Armani, Dolce & Gabbana, cK и т.н. Избирате си от каталога, вземат ви мерките и още на следващия ден си го получавате само срещу 59 евро. Но може да се пазарите. На повечето места пазарлъка е добре дошъл. Търговците преценят клиентите на око и дават първоначална цена. Ако отговорите с "не", веднага свалят цената само и само да ви задържат. На следващото "не" продължават да свалят. Хващате се за сърцето (демек, ще получа инфаркт от цената). Тогава казват "give me your price" или направо дават калкулатора, да напишете вашата цена. Пишете сумата, след което идва ред на търговеца да се хване за сърцето. И така докато не се стигне до консенсус. Имахме случай, когато за една и съща детска чанта на Hello Kitty са ни искали от 1700 до 2500 бата. Успяхме да си я спазарим за 1100 бата. 

Arami, Dolce & Gabbana, Gucci, Mucci... всичко имат.
На табелата се виждат актуалните цени.
И жици имат. Много жици.
По време на дневната плажна обиколка си харесахме едно заведение на плажа. Решихме, че ще вечеряме там. Но огладняхме още докато се разхождахме из магазините. На връщане към хотела спряхме да хапнем по палачинка с банани и мед. Няма такива палачинки, казвам ви го най-искрено. Запалихме се по тях. След това навсякъде в Тайланд, където имаше как, си ги поръчвахме. Но не бяха като тези на Ко Самуи при бабата от снимката. 


Палачинките на "тай"-баба. Страхотни са.
След още малко разходка се насочихме към заведението на плажа, което се намираше на има-няма 5 минути от нашия хотел. Точно когато стигнахме започна леко да прекапва. Много ни се искаше да седнем  на плажа, а не в заведението. Това по никакъв начин не притесни нашите домакини. Изведнъж се появиха 4 сервитьора. Единият изкопа дупка в пясъка, другият домъкна и закопа чадъра, третият донесе тежестите, четвъртият подреди масичката и столовете. За няма и 2 минути бяха готови. Евала. Как да не им се усмихнеш. В "страната на усмивките" започваш да се усмихваш за всяко нещо, което ти прави дори и най-малко впечатление.

Всичко за клиента

Същата вечер успяхме да се насладим на едно прекрасно музикално  и танцово шоу, организирано на сцената на заведението.


Представлението се оказа доста разнообразно и приятно за гледане. Особено впечатление ни направи танцовия състав от 10-12 годишни момчета. Представете си гръцкото "сиртаки", забързайте го поне 3 пъти, сложете видимо дебелички момченца с наднормено тегло. А сега натиснете "Play". И това всичко като започна да танцува, като се вдигна във въздуха. То едни бързи стъпки, въртележки, размятаха се крака, ръце, глави, тумбаци. След края на изпълнението аплодирах и щастливо се смеех. Удоволствието беше огромно.

После дойде ред на Mambo No. 5. Е те тук вече нямаше как да не се включа.


Ден 2 ни донесе приятни емоции, страхотна атмосфера и много изненади. Имахме нужда от малко почивка, защото Ден 3 ни очакваше с интересна еднодневна екскурзия до архипелагa Mu Ko Ang Thong National Marin Park.



Място за споделяне и коментиране

1 коментар: