От 15-те дни пътуване на Банкок се паднаха ден и половина. През това време трябваше да вземем колкото можем и да оставим за следващото идване. Някой ден.
Както бяха написали в потвърдителното писмо при резервиране на хотел, в залата за посрещане да търсим човек с табелката "BS Residense". Това беше хотелът в който щяхме да останем за 2 нощи. При рейтинг в Booking.com над 7, осигурен трансфер от и до летището и цена 650 бата (~35 лева) за нощувка за двама нямаше какво да го мислим. Хотела ни пасваше като параметри.
Намерихме нашия човек от "BS Residense", който ни помоли да изчакаме малко, понеже имаха още клиенти, пристигащи с друг полет. Харесваме това летище и чакането беше нов шанс да го поразгледаме. А щом пристигнаха другите, потеглихме към хотела.
Пътищата, които водят от и към летището са огромни. С по 5-6 платна в една посока, на няколко нива, огромни детелини и виадукти. Инфраструктурните проекти не само изглеждаха, но и бяха впечатляващи.
Входа към летището
Да напуснеш Suvarnabhumi
Летището от магистралата
С миниванът на хотела по огромните магистрали
Пристигнахме в хотела, оставихме си нещата и потеглихме на разходка. Искахме да се шмугнем в центъра на Банкок и да опитаме от живота на този 12-милионен мегаполис.
Неудобството на хотела беше, че за да се стигне до спирката на влака (така нареченият skytrain) трябваше или да се върви 15 минути или да се хване такси срещу 40 бата(2 лева). Предпочетохме такси, което ни беше извикано от рецепцията. До тук добре, само че таксиста явно се беше омотал с тези виадукти и табели и беше пропуснал да хване правилната отбивка за спирката на влака. Спря един негов колега да пита кое накъде е. Движихме се в грешна посока, което го ядоса. И като даде газ. Това розово(буквално) такси влизаше в завоите с 80 при ограничение 30. Сетих се за онзи момент от филма "Ергенски запой 2"("Hangover 2"), когато мафиотите с мотор преследваха главните герои, които се опитваха да избягат с една Toyota. В следващия момент тази Toyota навлезе в завоя с вратите напред, при което един от седящите на задната седалка каза "Прасееееееееее". Мац. И прасето беше размазано в колата. Е, в нашия случай нито едно прасе не пострада, но определено мога да разбера какво им беше на тези в колата.
Успях да намеря момента от филма.
След като оживяхме в тази лудница с таксито, бързо се насочихме към по-сигурния и по-бърз начин за предвижване в Банкок - скоростния влак към града.
Такаааааа. Къде сме ние и къде да отидем?
На всяка спирка имаше охрана
Слязохме на центъра до мола Siam Paragon - едно огромно "молесто" нещо с много неща вътре и бая хладничко, сравнено с времето навън. В един момент излизохме от мола... да се стоплим. Буквално. Иначе вътре в мола какво ли нямаше: кино, аквариуми, магазини за малки и големи, автосалони на различни марки (снимки гледайте от Ден 14), както и восъчните вигури на Мадам Тюсо. Днес се снимахме с Джеки Чан. А утре щеше да е ред на Леонардо ДиКаприо.
Хей, Джаки, "long time no see" както се казва на чист китайски
След малка разходка из мола решихме да се гмурнем в уличната тълпа. Там беше по- интересно. Дори в късните часове живота в Банкок кипеше с пълна сила. Сергийните пазарчета бяха пълни с хора, а улиците с коли. И това всичко вкарано под шапката на 30+ градуса в късните часове.
За първи път от такива пазарчета със сергии засмърдя на нещо развалено. Сетих се за хлебарките, които търсих да хапна. Нямаше.
"Женския пазар" в центъра на Банкок
На кино щяхме да ходим в София
В Банкок живота не спира
И така както се разхождахме се натъкнахме на Hard Rock Cafe. На Пукет пропуснахме да го посетим, но сега нямаше да ни се размине. И не съжалихме. Атмосферата беше страхотна, а тайландската банда, която забиваше онази нощ ни остави много добро впечатление. Почувствахме се в Европа.
Китарата на Ерик Клептън
Тайландската банда със страхотното представяне
Направихме и едно малко видео с iPhone-a.
Не искахме да се прибираме много късно, затова към 11 вечерта се насочихме към спирката. Самото предвижване със скоростния влак отнема около 20-на минути.
На спирката на влака
На спирките ни направи впечатление организирането на качването и слизането. Хората чакаха да влязат във влака на определените за целта места. Нареждаха се в колони зад стрелките за качване и чакат. Няма блъсканица, няма го ефекта всички да влязат наведнъж.
След като пристигнем на спирката пак изникваше проблема с хващането на такси. Не всички таксисти искат да вземат клиенти на близко разстояние, но с повече постоянство успявахме да си хванем кола за хотела.
Пред хотела забелязахме паркирано това автобус-чудовище. Не знам, дали някой би му присветнал на магистралата.
Хапваше ни се нещо. Питахме на рецепцията къде има ресторант. От там ни обясниха за ресторант, който се намира само на 5 минути от хотела. Градина с шадравани, специални кандила против комари и приятна обстановка. А да, и дискотека наблизо. Който желае. Ресторанта ни хареса, както и обслужването. Не искахме да си разваляме приятната атмосфера от Hard Rock Cafe-то и предпочетохме да си починем преди утрешната еднодневна обиколка на Банкок. Място, където трябва много да се внимава с кой си имате работа.
Ден 13 ни посрещна с типично тайландско време през сезона на мусоните. Дъжд. Колкото и да вали, все някога спира. А спре ли, време е за разходка. Дори отново да започне да вали, човек винаги има къде да се скрие. По време на престоя си там не станахме свидетели на големи потоци вода по улиците. Или канализационната им система беше добра или дъждовете бяха слаби (за тяхната отводнителна система).
Улучихме момент, в който изглеждаше като че ли скоро няма да вали. Върнахме се в хотела, взехме по една плажна кърпа и въпреки мокрия пясък решихме да направим последно къпане преди да отлетим за Банкок. Това беше последното ни къпане в Тайландските води. Водата беше както винаги топла, времето топло, а дъжда вече не го броихме.
Взехме колкото можахме от плажа и се върнахме към хотела. Или да го кажа така, дъждът ни върна в хотела. Събрахме си багажа, върнахме ключовете от бунгалото, взехме си нещата от сейфа и вече готови за напускането отидохме да обядваме в ресторанта към хотела. Както винаги точни, миниванът за транспортиране към летището пристигна навреме. Натоварихме се и още преди да напуснем Патонг в едно от задръстванията шофьорът на минивана спря някаква кола. Говориха си нещо, след което шофьорът му даде нашите "билети" и ние се прехвърлихме в колата. Щяхме да пътуваме натам с летищно такси. Беше по-стария модел на Toyota Campy с кожен салон и рекламни дисплеи монтирани в подглавниците. Шофьорът в началото пита в колко часа ни е полета. А вторият му въпрос беше дали ще е удобно да спре да зареди, че газта му беше на свършване. Щяла да стигне до летището, но не искал да рискува. Както и ние. Позволихме му на човека да зареди, няма как.
Време е за реклама. През цялото време.
Има какво да се снима
Phuket FantaSea на Kamala Beach - огромен комплект за развлечение в стил Лас Вегас.
Билетите с включена вечеря струват около 50 евро.
"Ти не ме заведе на Phuket FantaSea!" (майтапи се)
"То валеше. Едни сандалки от мола? Ко ши кайш? ;-) "
Стигнахме до летището без никакви проблеми. Излитането закъсня с около час заради дъждовното време в Банкок, но това не ни притесняваше. В резервационната форма посочихме номера на полета и се надявахме да нямаме проблем. Нямахме.
На летището в Пукет сериозно се забеляза присъствие на ladyboys като обслужващ персонал в заведенията. Като цяло, докато бяхме в Тайланд ни направи впечатление толерантността към хората с различна сексуална принадлежност.
Нашия самолет
В далечината се виждат вълните на Андамана.
На 26 декември 2004 всичко долу беше под водата.
Летяхме с AirAsia - най-добрата low cost авиокомпания в света за 4 поредни години, от 2009 до 2012. Самолетът беше AirBus А320. Изглеждаше нов и беше пълен. От сутринта и до вечерта AirAsia лети почти всеки час между Пукет и Банкок. Голям пътникопоток.
Сеседите ни бяха мъж на 50+ с тайландска компаньонка. Човекът си похъркваше през цялото време(явно е отнесъл здраво буги-вуги), а тя не спря да си хапва чипсове, сушени плодове, снаксове. Другия колоритен персонаж беше един младеж на около 25-30 с малко по-специална ориентация. Той много мъчно преживяваше раздялата с неговия тайландски приятел, който остана на летището. То не бяха целувки, милувки, прегръдки, гушкане. Тяхната емоционална раздяла впечатли дори служителките на гишето, които чекираха багажа на европееца и изненадано се поглеждаха една друга. Както и една солидна част от нас пътниците. "Любовта е по-силна от всичко..." се пее в една от песните на Лили Иванова.
Преди да излетим времето се развали и отново заваля. Но това надали беше проблем за пилотите извършващи по няколко полета на ден в такова време. Излитането от Пукет беше с преминаване през най-кошмарната турболетна зона, която досега ми се беше случвала. Самолета се тресеше, крилете здраво се люшкаха, а наоколо само тъмни облаци. Притеснението ни продължи около една минута. След което нещата се успокоиха и безпроблемно стигнахме до Банкок. Приземяването също ще го запомним. Щом самолетът докосна пистата изведнъж започна здраво да спира. Всички по инерция отидохме напред, добре че коланите ни придържаха, да не се ударим в предните седалките. След малко последва неочаквано бърз завой наляво, което пак ни поразмести. После вече спокойно си рулирахме по пистата. След едночасов полет с моменти вдигащи адреналина, пристигнахме на очарователното летище Suvarnabhumi в Банкок.
Когато пристигнахме, времето беше преобладаващо тайландско
